Search
Monday, June 21, 2010
Мекици
Тези мекици ги обожавам и ги правя от години, но никога не си направих труда да премеря количествата на продуктите необходими за приготвянето им. Винаги ги правя "едно към кесим", както казваше баба ми. Преди няколко дни попаднах на тях в блога на Танита. Много и благодаря, че е дала точните пропорций и ме подсети да ги направя за неделната ни закуска (не се бях сещала скоро). Рецептата е много добра! Изпробвана е хиляди пъти. А основното и преимущество е това, че не трябва да си цапате ръцете с тестото до момента на пърженето. Тестото не се меси - бърка се с лъжица! Можете да приготвите тестото от предната вечер или да си го забъркате сутринта. Ако ще го правите вечерта, използвайте студена вода за забъркването му, а ако ще го правите същата сутрин - топла. В този случай, ще ви е необходим около 1 час от момента на забъркването на тестото, до пърженето на мекиците.
Необходими продукти:
4 ч. чаши брашно * (виж в забележки)
2 1/2 ч. чаши вода
1 с. лъжица суха мая
2 с. лъжици захар
1 ч. лъжичка сол
Приготвяне на тестото за следващата сутрин:
В голяма купа разтворете маята и захарта във водата (студена) и изчакайте 5 минутки да се активира. Прибавете солта и брашното и бъркайте с лъжица, докато водата усвои цялото брашно. Покрийте забърканото тесто с капак или с омазнено пластично фолио и го приберете в хладилника. На сутринта извадете тестото, загрейте мазнина в дълбок тиган или фритюрник (мекиците трябва да плуват в мазнината) и с мазни ръце вземайте от тестото (може да си помагате с нож), разтегляйте го във въздуха на тънко и пускайте оформените мекички в сгорещената мазнина. Обръщайте ги, когато станат златисти отдолу. Пържат се доста бързо, така че внимавайте да не ги изгорите. Ако е необходимо, регулирайте силата на котлона си. Изваждайте изпържените мекички от мазнината и ги слагайте върху домакинска хартия, за да се отцедят. Ако искате, можете да ги поръсите с пудра захар отгоре. (Аз не го правя, защото в къщи едни ги обичат със сирене, други със захар.)
Приготвяне на тестото за същата сутрин:
В голяма купа разтворете маята и захарта във водата (топла) и изчакайте 5 минутки да се активира. Прибавете солта и брашното и бъркайте с лъжица, докато водата усвои цялото брашно. Покрийте забърканото тесто с чиста кърпа и го оставете 15-20 минути на топло място да шупне. Разбъркайте го отново, покрийте го с кърпата и сега го изчакайте 30-40 минути, докато утрой обема си. Нататъка е същото. С мазни ръце, вземате от тестото, оформяте мекички и пържите в сгорещена мазнина.
Забележки:
Тестото е доста лигаво и лепкаво, но така трябва да бъде. За това тябва да работите с мазни ръце. Най-лесно е ако си налеете малко мазнина в някаква купичка и всеки път преди да вземете от тестото си потопявяте пръстите в нея.
* Важно: Тестото трябва да е много меко или както казах лигаво и лепкаво, но в никакъв случай - течно! Трябва да можете да го държите в ръцете си и да го разтегляте без да капе по земята. Количеството на брашното може да варира малко. Ако ползвате по-остро брашно, ще ви се наложи да увеличите количеството му с около 1/2 чаша. Аз използвам Италинаското брашно с високо съдържание на глутен "Primo Gusto" или Американското "Bouncer".
Тези мекички имат същия вкус на поничките с дупка, които едно време ги продаваха в разни малки павилиончета по улиците в България. Сутрин, винаги имаше опашки пред тях. Много вкусни ги правеха. Не знам дали вече ги има някъде. Сладки спомени...!
Да са ви сладки и мекиците като тях!
А ето ги и в чудесното изпълнение на моята мила приятелка Лиляна от Македония!
Labels:
Закуски,
Тестени изделия
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Здравей! Харесва ми рецептата, скоро ще ги направя :) Поздрави!
ReplyDeleteЗдравей Катя! Много са вкусни. Няма да сгрешиш, ако ги пробваш. :)
ReplyDeleteПоздрави и за теб!
Руми, по мое време имаше мекичарници и ги пържеха в масленя баня и бяха толкова вусни, ефирни....
ReplyDeleteЩе опитам на всяка цена твоите !
Хубава седмица!
Дани, точно тези са! Вярвам, че ще ти харесат! В мекичарниците ги правеха с машина (като голям шприц) и имаха дупка в средата, но вкуса им е същият. Това е важно нали, не дупката? :)
ReplyDeleteПоздрави!
Rumi, denes nautro gi vidov ovie mekici vo tvojata prekrasna izvedba.Kaj nas po tradicija se pravat ovakvi koga se rodi bebe, se sluzat ovakvi mekici na gostite koi doagaat, no se prigotvuvaat i za dorucek kako sto velis ti ..koj saka so sirenje koj so seker vo prav, slatko, marmalad...
ReplyDeleteVednas go isprobav receptot...prekrasen e, mekicite se kako svileni (koprineni) - fantasticni, sekoja cest za tebe!
Лиле, ти си шампион! Кога успя да ги направиш?
ReplyDeleteАз ги правих в неделя за закуска и не мога да ти кажа колко изядох. :) Ако не ме беше срам, щях да ги изям всичките. Радвам се, че са ти харесали и на теб! Вики и тя много ги обича. Вчера цял ден си хапваше от тях.
Целувки!
Много обичам мекици и ги правя по рецепта от една книга, но не мога да ги докарам като тези на баба от преди години. Ще провам и вашата рецепта. Дано станат :). Поздрави и приятни дни!
ReplyDeleteРуми, много ни харесаха! Благодаря за рецептата :)Разгледах блога ти, очарована съм :):) Поздрави!
ReplyDeleteРуми, страхотни са мекиците ти!
ReplyDeleteКак ми даваш прекрасна идея за закуска утре :)
Хубав ипочивни дни на теб :)
Благодаря много, момичета! Станимира, пробвай, няма да съжаляваш. Много лесно се правят! Pep-4o, винаги съм се възхищавала на твоите творения! Радвам се, че съм помогнала поне с идея! :) И на мен понякога ми свършва изобретателността. То един път ли е да измислиш, какво да сготвиш?
ReplyDeleteПриятни почивни дни и на вас!
Rummy, kakome raduva sto stojat i moi sliki ovde, prekrasno, - a gi pravev povtorno i povtorno - imav gosti koi prosto gi obozavaa i po nivna zelba gi pravev, a sakav da ti kazam i toa deka bev zamesila mnogu testo, pa resiv od to sto mi ostana da go ispecam kako lepinji, - fantasticni bea!
ReplyDeleteБраво Лиле! Ти си ми подвижна реклама! Добра идея за лепинята! Ще пробвам и аз другият път.
ReplyDeleteБлагодаря за снимките, че моите не излезнаха добри. :( Бяха последните 3-4 мекици, а и на мен ми беше изчезнала музата за снимане.
Поздрав!
eeee, kolku pati gi pravev, snimki imam eden kup.... ti si prosto kako zarazna so tvojte recepti, ednas ako se napravi tvoj recept - mora da se pravi miljon pati,
ReplyDeleteBlagodaram za tvojte mislenje, a da znaes i ne si mnogu daleku, tokmu taka-bas sum ti podvizna reklama, a kako da ne bidam koga se tvoite kratki, jasni i vkusni recepti, obozavam gi, a celoto toa go prenesam na moite prijatelki koi ne cekaat, ednostavno pravat i se ke mi kazat: Ej, Lili, gi pravev mekicite od Rummy, - e koe zadovolstvo mi pravat so toa i na mene....Pozdrav Rummy,
Благодаря Лиле! Да си жива и здрава!!!!!!!!
ReplyDeleteТова са най-хубавите и пухкави мекички ,които съм правила.Не че имах някакъв особен опит,но сега мисля че друга рецепта няма да пробвам.
ReplyDeleteАааа,Руми много харесвам такива лесни рецепти !!!! Аз правя подобни питки ! Обачееее ще изненадам мъжете с тези мекичета ! Аз също не обичам съвсем точните мерки ! :) :)
ReplyDeleteЧудни мекички! Това ще ние закуската утре!
ReplyDeleteМекици от моето детство... Помня ги от панаирите и селските сборове. Един голям казан с олио и един голям казан със тесто. о всеки казан стои по един дебел чичко по потник и бяла престилка. Единият чичко мята мекичките в казана с врящото олио, а другият чичко с един дълъг шиш ги изважда вече готови. Уникален аромат се носи и няма нищо, което да те накара да подминеш.
ReplyDeleteПриготвям ги и аз сега тези мекици и им казвам УЛИЧНИ :)
Поздравления за избора. Страхотна рецепта!