Pages

Wednesday, July 4, 2012

Тесто ... или моят начин на приготвяне му

     Не знам от колко време планирам да направя снимки, за да ви покажа инструментите си за правене на тесто. Пластмасова купа с капак, с вместимост 6 литра и бъркалка.


     Много мразя да си цапам ръцете, особено да ги олепя с тесто. Имам машина за хляб, а също така и "Kitchen Aid" михер, но тестото си го правя в тази купа с тази бъркалка. Няма нищо по-лесно! Слагам сухите продукти в купата и ги разбърквам, прибавям течните и бъркам докато усвоят брашното. Изчаквам сместта да се отпусне 10-15 минути, разбърквам още веднъж и затварям купата с капака. Оставям купата на топло, докато тестото удвои обема си и рабърквам още веднъж. След второто втасване, изсипвам тестото от купата върху набрашнена повърхност и правя от него каквото съм решила че ще правя. Никакво цапане! Не пипам тестото с ръка до момента на оформяне на питката, хляба, кифличките или каквото друго да съм решила да приготвям от него. Единствено не съм пробвала да приготвя тесто за козунак по този начин, но и това ще направя!
     Този начин на приготвяне на тестото има още едно голямо предимство - мога да го "замеся" където си искам. Обикновено това е на работа, през обедната ми почивка. В къщи си поставям брашното, солта, захарта и сухата мая в купата, слагам ги в една чанта заедно с бъркалката и заминавам на работа. През обедната почивка си наливам топла вода в една бутилка, изливам я в купата и забърквам тестото. След час - час и половина е втасало и го разбърквам още веднъж. Докато стане време да си ходя, тестото е втасало втори път. Прибирам се, изсипвам го от купата и си оформям два хляба. Оставям ги да втасат отново и ги пека. И така ... през ден!
     Имам много откачено работно време - от 11:00 сутрин до 7:30 вечер. Ако трябва да започна тепърва да замесвам хляб в осем часа вечерта, кога ще е готов за печене се пита в задачата! Така че моите купа и бъркалка ми спасяват живота!
     Може би си мислите, че съм тотално откачила!? Защо ми е да меся хляб почти всеки ден? На който живее или е бил в Америка съм сигурна, че му е ясно защо. За който не е, ще обясня. Стандартния американски хляб е сладък (ама сладък) и изглежда като дунапрен. Може да стои една година в найлонова торбичка на стайна температура, без да изсъхне или мухляса. Какво ли има в него?
     Нормален хляб, който става за ядене има в някои по-луксозни магазини и цената му е ... не искате да я знаете! От четири долара и нагоре!
     Трябва ли да обяснявам повече?


Ето, издадох тайната си! :)