Pages

Monday, June 21, 2010

Мекици

  
     Тези мекици ги обожавам и ги правя от години, но никога не си направих труда да премеря количествата на продуктите необходими за приготвянето им. Винаги ги правя "едно към кесим", както казваше баба ми. Преди няколко дни попаднах на тях в блога на Танита. Много и благодаря, че е дала точните пропорций и ме подсети да ги направя за неделната ни закуска (не се бях сещала скоро). Рецептата е много добра! Изпробвана е хиляди пъти. А основното и преимущество е това, че не трябва да си цапате ръцете с тестото до момента на пърженето. Тестото не се меси - бърка се с лъжица! Можете да приготвите тестото от предната вечер или да си го забъркате сутринта. Ако ще го правите вечерта, използвайте студена вода за забъркването му, а ако ще го правите същата сутрин - топла. В този случай, ще ви е необходим около 1 час от момента на забъркването на тестото, до пърженето на мекиците.

Необходими продукти:

4 ч. чаши брашно * (виж в забележки)

2 1/2 ч. чаши вода

1 с. лъжица суха мая

2 с. лъжици захар

1 ч. лъжичка сол

Приготвяне на тестото за следващата сутрин:

В голяма купа разтворете маята и захарта във водата (студена) и изчакайте 5 минутки да се активира. Прибавете солта и брашното и бъркайте с лъжица, докато водата усвои цялото брашно. Покрийте забърканото тесто с капак или с омазнено пластично фолио и го приберете в хладилника. На сутринта извадете тестото, загрейте мазнина в дълбок тиган или фритюрник (мекиците трябва да плуват в мазнината) и с мазни ръце вземайте от тестото (може да си помагате с нож), разтегляйте го във въздуха на тънко и пускайте оформените мекички в сгорещената мазнина. Обръщайте ги, когато станат златисти отдолу. Пържат се доста бързо, така че внимавайте да не ги изгорите. Ако е необходимо, регулирайте силата на котлона си. Изваждайте изпържените мекички от мазнината и ги слагайте върху домакинска хартия, за да се отцедят. Ако искате, можете да ги поръсите с пудра захар отгоре. (Аз не го правя, защото в къщи едни ги обичат със сирене, други със захар.)

Приготвяне на тестото за същата сутрин:

В голяма купа разтворете маята и захарта във водата (топла) и изчакайте 5 минутки да се активира. Прибавете солта и брашното и бъркайте с лъжица, докато водата усвои цялото брашно. Покрийте забърканото тесто с чиста кърпа и го оставете 15-20 минути на топло място да шупне. Разбъркайте го отново, покрийте го с кърпата и сега го изчакайте 30-40 минути, докато утрой обема си. Нататъка е същото. С мазни ръце, вземате от тестото, оформяте мекички и пържите в сгорещена мазнина.

Забележки:

   Тестото е доста лигаво и лепкаво, но така трябва да бъде. За това тябва да работите с мазни ръце. Най-лесно е ако си налеете малко мазнина в някаква купичка и всеки път преди да вземете от тестото си потопявяте пръстите в нея.

   * Важно: Тестото трябва да е много меко или както казах лигаво и лепкаво, но в никакъв случай - течно! Трябва да можете да го държите в ръцете си и да го разтегляте без да капе по земята. Количеството на брашното може да варира малко. Ако ползвате по-остро брашно, ще ви се наложи да увеличите количеството му с около 1/2 чаша. Аз използвам Италинаското брашно с високо съдържание на глутен "Primo Gusto" или Американското "Bouncer".

     Тези мекички имат същия вкус на поничките с дупка, които едно време ги продаваха в разни малки павилиончета по улиците в България. Сутрин, винаги имаше опашки пред тях. Много вкусни ги правеха. Не знам дали вече ги има някъде. Сладки спомени...!
Да са ви сладки и мекиците като тях!



А ето ги и в чудесното изпълнение на моята мила приятелка Лиляна от Македония!

Wednesday, June 16, 2010

Египетска Торта

   Още една Рожденденска торта, този път за моят Рожден ден! Тази торта е просто божествена!!!
Вече е любимата ми! Попаднах на рецептата в блога на Мария - "Палачинка", а тя посочва оригиналната рецепта на Мила ето тук . И на двете им благодаря сърдечно за невероятната рецепта! Направила съм малки промени в количествата на продуктите и една замяна, поради липса на оригиналната съставка. 
Ето я и рецептата с моите промени. Пробвайте!
 Гарантирам ви, че ще се влюбите в нея, също като мен!

Продукти за блата (блатовете):

10 белтъка

10 с.л. захар

200 гр смлени орехи (лешници, бадеми)

2 с.л. брашно

Продукти за жълтия крем:

500 мл прясно мляко

10 жълтъка

10 с.л. захар


8 с.л. брашно

ванилия

250 гр краве масло (маргарин) със стайна температура


Продукти за сметановия крем:

500 мл. течна сметана

6 с.л. захар


Продукти за кроканта:

150-200 гр захар

100-150 гр скълцани орехи (изпечени лешници или бадеми)





Начин на приготвяне:

     Разбийте белтъците на пяна, добавете захарта и продължете да биете докато получите пухкав "сняг". Прибавете постепенно пресятото брашно и смлените ядки, като разбърквате внимателно, за да не спадне сместа. Можете да изпечете един блата в подмазана и набрашнена голяма правоъгълна тава и да го срежете след това на три по ширината  или както аз направих - в три кръгли тавички с диаметър 24 см. Печете в загрята на 170 С фурна около 20-25 минути.
   За първия крем, разбийте жълтъците със захарта, прибавете брашното и част от млякото (около 150-200 мл), докато получите смес с гъстота на палачинково тесто. Останалото мляко сипете в тенджерка и го загрейте на котлона до закипяване. Прибавете врялото мляко към жълтъчната смес при непрекъснато бъркане. Изсипете сместа обратно в тенджерката и варете докато се сгъсти. Прибавете ванилията, покрийте сварения крем с пластично фолио, за да да не хваща коричка отгоре и го оставете та се охлади напълно. Готовият крем трябва да е много гъст.
     Когато крема е съвсем студен, в отделен съд разбийте кравето масло докато "побелее" и увеличи обема си. Прибавете към него студения жълтъчен крем и продължете да разбивате, докато получите еднородна и пухкава маса. Оставете го в хладилника, докато приготвите кроканта и другия крем.
     За кроканта, постелете дъното на правоъгълна тавичка с хартия за печене и разпределете върху нея предвидените за кроканта скълцани ядки. Изипете захарта в съд с дебело дъно и загрявайте докато захарта се карамелизира. Излейте карамела на тънак слой върху приготвената, поръсена с ядки хартия за печене и изчакайте да се охлади напълно. Извадете карамела заедно с хартията от тавичката и го натрошете, като минавате напред-назад с точилката върху него. Не го наситняйте прекалено много, защото няма да се усеща после в крема. Заделете около 1/4 от него, за да поръсите отгоре готовата торта.
     За втория крем, разбийте течната сметана с предвитената за това захар до сгъстяване. Прибавете към нея приготвения натрошен и охладен крокант и разбъркайте внимателно.
Сега сте готови да я сглобите!
Поставете единия блат върху поднос за торта и намажете с 1/3 от жълтия крем,а отгоре разстелете 1/3 от сметановия крем. Повторете това и със следващите два блата, като с последната 1/3 от жълтия крем намажете тортата и отстрани. Завършете със сметановия крем най-отгоре. Поръсете тортата със заделения крокант. Оставете я да пренощува в хладилника.
 


Това е!





Украсата не е част от оригиналната рецепта, но на мен ми изглеждаше недовършена. Бях 100% сигурна, че ще е много вкусна (според продуктите от които беше направена), но хич не ми ловеше окото. Реших, че само украса от карамелизирана захар ще и "върви".
Та ето какво трябва да направите ако искате същата украса.
Поставете 3/4 ч.ч. захар с 1/2 ч.ч. вода и 1 с.л. светъл царевичен сироп (light corn syrup) в съд с дебело дъно и варете докато получите светъл карамел. На хартия за печене с лъжичка разливайте на струйка карамела в желаните от вас форми. Като се стегне, отлепвайте го от хартията и го лепете върху тортата. Ако нямате царевичен сироп, можете да го замените с 1-2 к.л. лимонов сок.
 Аз изчаках малко да се охлади карамела и потопих няколко лешника в него и те станаха с "опашки".  Също така от леко охладения карамел, хващах нишки с върха на нож и ги теглех с пръсти, като конци направо върху тортата. Въпрос на фантазия! Едва ли и аз ще мога да я повторя същата декорация.
 


Забележка: 

Карамелената декорация направете в деня на сервиране! Не я оставяйте да пренощува с нея, защото ще започне да се топи и ще си развали "фасона". 

Да ви е сладко, скъпи мои!